Пещера Снежанка
Снежанка е една от най-красивите пещери в България. Наричана е още „Перлата на Родопите” и е включена в списъка на 100-те национални туристически обекта. Обявена е за природна забележителност със заповед No.512 от 14.03.1961 г. В своите само 145 метра дължина тя е събрала всички форми на пещерни образувания. Намира се на 5 км oт град Пещера в посока към гр. Батак.
Пещерата е образувана от Новомахленската река. Намерените в нея артефакти сочат, че около 600 г.пр.н.е. е била обитавана от древните траки. По-късно е забравена, за да бъде открита отново през 1961 година от туристи.
Пещерата е сравнително малка, но изключително богата на естествените пещерни украси – сталактити, сталагмити, синтрови езера и драперии. Името си носи от снежнобелите наслаги, образували се милиони години и застинали в причудливи форми – „Делфинчето”, „Каракачанката”, „Статуята на свободата”, „Джуджета”, „Папагалче”, както и едноименната „Снежанка” - сталагмит с формата на девойка, чакаща своя принц. Пещерата се състои от няколко красиви зали: „Залата на виметата“, „Голямата зала“, „Музикалната зала“, които са свързани със Срутището, над което минава мост. Във „Вълшебната зала“, последната, достъпна за посетители, се намира фигурата, оприличавана на приказната героиня Снежанка, дала името на пещерата.
Биоразнообразието на територията на пещерата включва интересни представители на троглобионтите - отлично адаптирани към подземен живот организми. В пещерата живеят 4 вида прилепи - Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros), Трицветен нощник (Myotis emarginatus) и Голям нощник (Myotis myotis). Част от тях могат да се видят в осветените части, достъпни за туристи. Безпокойството им не е желателно.
Пещерата е благоустроена и отворена за посетители всеки ден. До входа има чайна и щанд за сувенири. Групи за посещение се организират на всеки час.
Снимането в пещерата е забранено. Пещерата е под 24-часово видеонаблюдение.
Дяволското гърло
Дяволското гърло се намира в Западните Родопи, на 1,8 км северно от село Триград и на 17 км южно от град Девин. Това е една от малкото пещери, която не блести с изящни образувания. Това, което привлича и омагьосва хората, е възможността да се докоснат до истинска стихия, до частица от тайнствения и страшен подземен свят. Входът на пещерата, наподобяващ дяволска глава, в гърлото на която се излива огромен ревящ водопад, от дълбока древност подхранва човешкото въображение и поражда множество легенди.
Най-популярното предание е, че именно през Дяволското гърло се спуснал Орфей в подземното царство на Хадес, за да търси любимата си Евридика.
Пещерата е пропастна и неразклонена. Водите на Триградската река се изливат в „гърлото” от височина 42 метра, като формират най-високия подземен водопад на Балканския полуостров. Заради оглушителния грохот, който се създава, залата с водопада е наречена Бучащата зала. Тя е огромна - втората по големина пещерна зала в България. На около 400 м от входа водите на реката се губят в сифон. Дължината на сифона е повече от 150 м, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през друга пещера.
Интересен факт е, че нищо, пуснато във водите на Дяволското гърло, не излиза от изхода на пещерата. Правени са множество експерименти с дървесни трупи и различни други предмети, които потъват безследно в подземната река и още повече разпалват любопитството и въображението. Опит с оцветители показва, че минава повече от час и половина, преди водата да измине краткото разстояние от единия до другия отвор, което поражда нови загадки за мащабите на системата от подземни реки.
Туристическият маршрут започва от изкуствена галерия, която отвежда до основата на водното течение и Бучащата зала. Следват 301 стъпала покрай спиращия дъха ревящ водопад. Гледката на кипящата вода, оглушителният рев на водопада и огромното пространство на залата са наистина впечатляващи. Целият маршрут е обезопасен с предпазни парапети. Атрактивни са трите релефа, изсечени в скалите на пещерата. Първият от тях представлява дяволска глава, разположена близо до входа за посетители, малко преди слизането в Бучащата зала. Вторият е фигура на мъж в цял ръст, в античен стил, изсечена в камъка в Бучащата зала. На път към изхода може да се види малко изворче с издълбан миниатюрен олтар с фигура на Богодорица.
Подходящ период за посещение е късната пролет и лятото, когато входът на пещерата е обгърнат със свежа зеленина, а Родопа планина е най-гостоприемна. Местният пещерен клуб организира спускания с лодка в пещерата от началото на месец май до края на октомври. Клубът осигурява екипировка – лодки, спасителна жилетка и обезопасителни колани. Спускането става по трима души в лодка с инструктор.
Посещението в пещерата става само в присъствието на екскурзовод.
Ягодинска пещера
Ягодинската пещера се намира в Буйновското ждрело, близо до родопското село Ягодина. Тя е една от най-известните и посещавани пещери в България. Със своите 8501 м дължина на галериите тя се нарежда на четвърто място сред най-дългите пещери у нас и на първо място в Родопите. Температурата е между 6 и 8 ° С целогодишно, а влажността над 90 % (като в повечето пещери).
Ягодинската пещера представлява сложна система на няколко етажа, образувана в мрамори. Благоустроен е най-долният етаж, но освен него има още два взаимносвързани етажа на пещерата. Туристическият маршрут преминава през два изкуствени отвора – вход и изход. Естественият вход на пещерата се намира на километър надолу по течението на Буйновската река. В него са намерени останки от жилище от епохата на енеолита (каменно-медна) - керамични съдове, оръдия на труда, керамична пещ и др. Проучвания показват, че на това място са живели майстори грънчари, които добивали глината от вътрешността на пещерата. След разкопки и реставрация този вход е превърнат в музейна експозиция.
Залата, с която започва туристическата обиколка, е Новогодишната зала. В нея пещерняците от района и техни гости от други места посрещат Нова година, а за повдигане на настроението се донася истинска коледна елха. Следва Ритуалната зала, която влюбени двойки с приключенски дух избират за своя сватбен ден. Оборудвана е с олтар, а красивите образувания по стените придават тържествен вид.
Дългият над километър маршрут дава възможност да се видят красиви представители на почти всички видове пещерни образувания, но най-впечатляващи са многобройните пещерни бисери. Те се образуват като истинските перли от песъчинка, попаднала във вода, която в течение на много години се обгръща в калцит, за да придобие кръглата си форма.
Освен стандартния туристически маршрут, водачите от Туристическото дружество „Родопея” предлагат разходка и сред дивите, неблагоустроени части на Ягодинската пещера. Те са достъпни само със специална екипировка и дават възможност да бъдат разгледани нови красиви места, които остават скрити за повечето хора. Маршрутите из неосветените части на Ягодинската пещера са екстремно преживяване, което изисква спортна форма, но си заслужава заради прекрасните гледки.
Пещерата Ухловица
Пещерата Ухловица е една от най-красивите пещери в България. Тя се намира на 3 км североизточно от село Могилица, на около 30 км югозападно от Смолян и на 37 км от курорта Пампорово. Пещерата е разположена в местността Сините вирове в Родопите, недалеч от границата с Гърция.
Ухловица се намира на 1040 м надморска височина, а температурата в нея през цялата година е 10° – 11° С. Дължината й е 460 метра, като само 330 метра от тях са пригодени за посещения.
Пещерата е една от най-старите в региона. Открита е през 1967 г. Името й произлиза от думата „Улулица” – вид сова, която вероятно е живяла в региона на пещерата.
Със своите красиви образувания Ухловица често е сравнявана с подземен дворец. Окичена е с много красиви образувания, изваяни от водата и от въздушните течения – дендрити, оприличавани на корали и дървета, по-редките хеликтити, които приличат на малки каменни слънца, типичните за всяка пещера сталактити, сталагмити и каменни водопади.
Пещерата е на няколко етажа. В горния етаж е Залата на пропастите. Гърлата на четири дълбоки пропасти се спускат от тази зала към долния етаж, който се достига по стръмна метална стълба. Тази галерия е най-красивата част на пещерата.
Пещерата завършва със 7 красиви езера, които рано напролет се пълнят с вода. Най-атрактивното образувание е големият каменен водопад, искрящ в бяло.
Ако сте с автомобил, може да го оставите на изградения за целта паркинг в подножието на възвишението, а после да поемете по алеята и да изкачите стръмния склон, за да стигнете до входа на пещерата. На паркинга има кафене и беседки за почивка. В пещерата се влиза само с екскурзовод.
Няма коментари:
Публикуване на коментар