Перперикон
Перперикон се намира в Източните Родопи, на 20 км североизточно от град Кърджали. Скалният град се извисява на скален връх с височина 470 м. В подножието му се намира село Горна крепост, а край него тече река Перперешка. Удобната речна долина е създала условия за живот от дълбока древност. По тази причина тя е осеяна с десетки археологически обекти от различни епохи, чийто център е Перперикон.
Археологическият средновековен комплекс Перперикон е един от най-древните монументални мегалитни паметници, изцяло изсечен в скалите. Той е и една от най-популярните туристически дестинации в България.
Култовата дейност на скалния връх започва още през V хил. пр. Хр. и е свързана с култа към Бога-Слънце на хората от каменно-медната епоха. Тук те създават първото светилище и полагат съдове с храна за боговете. Тези свещенодействия продължават и през цялата бронзова епоха (III-II хил. пр. Хр.). С усъвършенстването на металните сечива става възможно да се дяла твърдата скала. Точно тогава се оформя овалната зала с огромния кръгъл олтар в центъра. Там жреците извършвали свещените ритуали с вино и огън. Именно тези култови практики са характерни за храма на Дионис, дълго търсен в Родопите. Последните археологически проучвания ясно сочат, че той се е намирал точно на Перперикон. Според легендите две съдбоносни пророчества са били направени от олтара на този храм. Първото е предопределило велики завоевания и слава на Александър Македонски, а второто, направено няколко века по-късно, е предвещало властта и силата на първия римски император Гай Юлий Цезар Октавиан Август.
През последното хилядолетие на старата и първите векове на новата ера скалните съоръжения се разрастват и се превръщат в град с крепостни стени, дворци и подградия. Там вероятно се е намирала царската резиденция на тракийското племе беси. Впоследствие римляните донасят на Перперикон своя лукс и финес, а готите разоряват и изпепеляват Перперикон през 378 г.
В началото на V век
Днес древната слава на Перперикон възкръсва. Свещеният град е уникален в археологически, исторически, природен и мултирелигиозен аспект, едно от чудесата на света. Много от находките, открити при археологически проучвания на Перперикон, днес могат да се видят в Историческия музей в град Кърджали.
До него се достига по добре поддържан асфалтов път, а в подножието на хълма има паркинг.
Татул
Един от най-величествените мегалитни паметници, открити по нашите земи, е Тракийското светилище край село Татул, община Момчилград. То се намира само на 200 м от селото и на около 15 км от Момчилград.
Светилището представлява скален масив, а върхът му - пресечена пирамида. Комплексът се състои от два саркофага, четириъгълно легло за главния олтар и триметров кладенец. Датиран е от края на V и началото на ІV хил. пр.Хр. За това свидетелстват намерените глинени съдове в региона.
Скалната пирамида и гробниците около нея са оформени през ХVІІІ – ХІ в. пр.Хр., когато светилището преживява своя първи голям разцвет. Наоколо е оформен кръг от глинени олтари, върху които са извършвани жертвоприношенията. Открити са стотици култови предмети – глинени човешки идоли и прешлени за вретено, модели на съдове, предмети от бронз, изображения на Бога Слънце.
При разкопките през 2004 – 2007 г. са намерени и уникални предмети от глина, свързани със слънчевия култ – три колела за макети на Небесна колесница и част от златна маска.
През ХІІІ – ХІІ в. пр.Хр. светилището е пострадало при земетресения. Според историци саркофагът, пресечената пирамида и страничната камера илюстрират погребенията на Орфей и на тракийския цар Резос, който според митологията е царувал в южната част на Родопите и е взел участие в легендарната Троянска война.
През античната епоха е изградена масивна каменна стена от огромни блокове с форма на паралелепипед. Във вътрешността на светилището са разкрити няколко сгради, една от които е великолепен храм със запазени 6-метрови стени. От античната епоха е открита цяла серия от бронзови пръстени – печати.
В първите години след Христа в района на светилището е регистрирана строителна активност. Обновеното светилище просъществува до 50-60-те години на І век.
Мястото е населено отново през втората четвърт на ІІІ в. От това време е открита значително количество римска керамика. Счита се, че елинистическият храм и сградите около него са превърнати в укрепена римска вила, обитавана от богат местен аристократ. Имението е опожарено през 267 – 269 г., когато варварите готи нахлуват в Родопите. В края на ІІІ в. вилата е възстановена, но в доста по-примитивен вид.
Нов период на разцвет започва през ІХ – Х в. Тогава са извършени поредните преустройства.
Финалният етап от живота върху хълма край с. Татул се отбелязва от средновековния некропол, от който са проучени 8 гроба. Некрополът се датира не по-късно от средата на ХІІІ в. и бележи края на вековния живот на хълма край Татул.
Обектът е отворен за посещения, има охрана, както и постоянно видеонаблюдение.
През 2011 г. беше проведена кампания „Чудесата на България” и след електронно гласуване обектът беше избран за едно от 10-те чудеса на България.
Крепостта Цепина
Крепостта Цепина се намира на няколко километра северозападно от родопското село Дорково. Крепостта е една от най-посещаваните исторически забележителности в този дял на Родопите. Тя е разположена на конусовидно възвишение, на 1136 м н.в.
Тук при археологически проучвания са открити останки от тракийско селище, основите на няколко църкви, водохранилища, базилика, жилища и некропол. В сегашния си вид крепостта е построена между ХІ и ХІІІ век. Руски учен византолог проучва крепостта още в 1979 г. и открива уникален мраморен релеф на апостолите Петър и Павел. Днес ценната находка се съхранява в Ермитажа в Санкт Петербург.
Според историческите източници тази твърдина е била седалище на деспот Алексий Слав, племенник на цар Калоян (управлявал 1197 – 1207 г.). Той бил владетел на Родопите през ХІІІ век, а по негово време планината била наричана Славиеви гори. Съществува легенда, според която деспотът се оженил за Изабела, дъщерята на латинския император Хенрих. След сватбата Алексий Слав отвел своята съпруга в крепостта, а тя, като видяла високите зъбери и мрачните гори, възкликнала на френски: „Боже мой, тук сигурно ще бъде моят гроб!”. Майката на Слав, Тамара, не разбрала думите на своята снаха, но решила, че е благословия и възкликнала в отговор: „Амин, дай Боже!”. Скоро след това младата жена се разболяла и починала, като помолила да бъде погребана на близкия връх, за да може сутрин, когато слънцето изгрява, първо нейния гроб да огрява. Скоро след това Алексий Слав преместил своята резиденция в Мелник.
В близост до крепостта се намира хижа „Цепина”.
Крепостта Устра
Крепостта Устра, намираща се край село Устрен, е една от най-високо разположените твърдини в Родопите. Изградена е върху висок връх, на надморска височина 1114 м.
Дължината на крепостната стена е 113 м, а общата площ - 1286 кв. м. От север и северозапад е оградена от отвесни скали. На места стената е запазена до 8 м височина. Изградена е от ломен камък. До наши дни са запазени три от кулите, една от които е полукръгла, а другите две - правоъгълни. Кулите са били триетажни, с вътрешни каменни стълбища. Входът на крепостта е от изток. В южната и югоизточната част са изградени осем триетажни сгради.
Крепостта е проучвана през периода 1971-1973 г. Намерените експонати свидетелстват, че укреплението е строено около Х в. Неговото предназначение било да охранява важен търговски път, който преминавал наблизо.
Буйновско ждрело
Буйновското ждрело е най-дългото ждрело в България. Намира се между селата Ягодина и Тешел. То е образувано от рушащото действие на Буйновската река, която с течение на времето е издълбала мраморните пластове и е създала един внушителен по размери природен феномен. Скалите, обграждащи Буйновската река, са на места високи няколкостотин метра, а в най-тясната си част са наречени „Вълчи скок” - местните хора разказват, че зимно време оттам прескачат вълците, за да нападат кошарите. Това е само легенда, но отлично се вижда, че на места ждрелото е толкова тясно, че отвесните брегове почти се допират.
Цялата местност е с много добре развит карст – само в землището на село Ягодина има 36 пещери, най-известна от които е благоустроената Ягодинска пещера. Тя е най-дългата пещера в Родопите – 8501 м, от които около километър и половина са достъпни за туристи. Близо до Ягодинската пещера се намира красивата Санчова дупка. В нея могат да се видят много интересни синтрови езера, пълни с пещерни бисери. Тази пещера обаче е достъпна само с екипировка и водач.
Освен пещери, в мраморните скали водата е издълбала и други интересни форми. Близо до Ягодинската пещера се намира естествен скален мост. В близост до него се намира и красив водопад – Пръскалото.
Буйновското ждрело е достъпно както пеша, така и по асфалтов път, който минава до реката – в самата основа на скалите. Пътят е еднолентов, с насрещно движение – не се препоръчва за тежкотоварни автомобили и нетърпеливи шофьори.
Красотата на Буйновското ждрело вече е достъпна и от „птичи поглед”, благодарение на остроумната и креативна идея на местното туристическо дружесто. Съоръжението „Орлово око” е метална площадка, разположена на стръмния склон на високия 1563 м връх Свети Илия, от която се разкрива красива гледка към цялата околност. При добро време могат да се видят целите Родопи, върховете на други български планини и дори част от Гърция.
В района са изградени и няколко туристически пътеки. Буйновското ждрело е обявено за природна забележителност през 1971 г. и е част от 100-те национални туристически обекта. Тук се срещат много интересни редки и защитени видове като родопския силивряк (Haberlea rhodopensis). То е известно с изумителната си способност да преживява периоди на суша и да се възстановява само с няколко капки вода, дори след години.
Успоредно на Буйновското се намира не по-малко известното и красиво Триградско ждрело. То е разположено само на няколко километра от своя по-голям събрат и заедно образуват местност, пълна с пещери, легенди, скални феномени, красива природа и гостоприемни селски къщи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар